Процентът на неграмотност сред българските ученици расте с всяка изминала година. Това каза Константин Янков, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) в Бургас.

По неговите думи проблемът с неграмотността сред българските ученици е изключително тежък и се задълбочава през последните години. Обхваща периода със смяната на едната икономическа система с друга, т.е. централизираното планово стопанство с пазарната икономика, предаде Фокус.

До 90-та година в България процентът на неграмотност беше около 0,5%, а до преди две-три години процентът на неграмотност е бил около 7 %. Сега процентът достига около 9 %. Това е тревожна тенденция, тъй като неграмотността е по-висока от средната за ЕС.

"Проблемът стои с особена острота главно поради факта, че голяма част от българските деца отпадат от училище. За една година над 30 хиляди ученика отпадат от училище. Това създава проблем и за тяхната образованост”, посочи Янков.

За неграмотен се счита този, който няма начално образование и не може да чете и пише, и не познава буквите. Броят на тези деца ще продължава да расте, докато не се вземат мерки главно сред ромската общност. Според Янков трябва да бъдат убедени родителите, че единственият път за проспериране на техните деца, освен просията и ровенето по казаните, е да получат някакво образование. Преди това обаче те трябва да бъдат ограмотени. В тази връзка има редица инициативи за ограмотяване и на възрастни хора, извън училищна възраст. В това отношение има определени успехи. Става въпрос за роми на 24 – 25 години с дете в училище, които да се обучават едновременно.

"Докато ромските организации не обърнат внимание на този процес, нещата ще стават все по-тежки. Голям процент от ромските деца не посещават училище, което е свързано с тяхната неграмотност. Основната причина е нежеланието на ромите да пускат децата си на училище", посочи Янков.

"Другата причина е тежката икономическа ситуация, в която се намират редица български семейства. Родителите просто нямат възможността да осигурят нормално образование на своето дете. Но това не е оправдание, тъй като държавата осигурява условия. Но има и родители, които не пускат децата на училище в съседното село или град, тъй катЗа неграмотен се счита този, който няма начално образование и не може да чете и пишео нямат средства за обувки, чанти и пособия, независимо, че учебниците са безплатни. Децата от бедните райони отиват на училище и заради кифлата, млякото и възможността да получи социални помощи", посочи Янков. Икономическата криза, в която е страната, несъмнено се отразява и на процента на образоваността в българското училище, допълни той.

Източник: actualno.com