Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на: 1. финансовото състояние на предприятието; 2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието; 3. паричните потоци на предприятието и промените в тях; 4. собствения капитал на предприятието и промените в него.

Финансовият план е съвкупност от дейности, методи и мероприятия, насочени към прогнозиране и планиране на бъдещото състояние на финансите на предприятието и повишаване ефективността на финансовата дейност. Той обхваща разработването на система от финансови планове и планови показатели за осигуряване на фирмата с необходимите й финансови ресурси.

Този вид държавен контрол обхваща дейността на всички лица, които се разпореждат с обществено имущество, съсредоточено в държавни и общински фирми. Следователно субектите, които осъществяват финансовия контрол са от състава на изпълнителните органи на властта и се предполага, че те най-добре и по същество познават обекта на контролната им дейност, за да предотвратяват нарушения, да разкриват и възстановяват причинени вреди на държавна и общинска собственост.

Всяка стопанска операция предизвиква изменения в най-малко две балансови пера. Тези изменения са равни по сума и противоположни по характер, защото засягат или двете противоположни страни на баланса в еднаква посока - т.е. увеличение или намаление, или само едната му страна но в противоположни посоки, т.е. едновременно увеличение и намаление.

                Дълготрайните активи на фирмата са един от най-важните показатели за характеризиране на икономическата същност и състоянието на ресурсите, а следователно и на стопанските и финансовите й възможности.Както всички активи, така и дълготрайните са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат от минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди.

Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър: 1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция;

В счетоводните сметки най-напред се записва първоначалното състояние въз основа на баланса, след това в сметките се записват всички изменения в отчетните обекти в следствие на извършените стопански операции, т.е. записват се самите операции въз основа на документите, в които операциите са отразени в момента на извършването.