Същевременно успехът на стратегията за присъединяване към ЕС е неразривно свързан с участието на България в установените форми на сътрудничество и с подготовката на страната за присъединяване към НАТО, ЗЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Тези процеси са не само пряко свързани, но и взаимно усилващи своята ефективност от гл.т. на постигане на целите, които страната си е поставила. Същевременно успехът на стратегията за присъединяване към ЕС е неразривно свързан с участието на България в установените форми на сътрудничество и с подготовката на страната за присъединяване към НАТО, ЗЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Тези процеси са не само пряко свързани, но и взаимно усилващи своята ефективност от гл.т. на постигане на целите, които страната си е поставила.

Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се състои от представители на всяка страна-членка на ниво министри. До 2002 г. институцията се наричаше Съвет на министрите. 

Интегрираната социална политика на страните от ЕС води началото си още от сключването на ДЕИО (Договор за създаване на европейската икономическа общност) през 1957г. едновременно с реализацията на целите в този договор възниква проблемът за социалния дъмпинг и елиминирането на възможността отделни държави да се конкурират чрез понижаване на цената на труда и намаляване на социалните осигуровки за защита на работниците.

На практика регионалната политика започва да се провежда след първото разширяване на Европейската общност (ЕО) през 1973 г., когато се създава и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Поради разликите в традициите на отделните страни от ЕО са приети три равнища на дефинирани региони: като инструмент на икономическата политика, като инициатор на политически подходи и като субект на осъществяване на инициативите на Общността. Регионите от ЕО са обособени по следния начин:

Съвременната глобализация поставя началото на окончателното отмиране на капитализма, изчезването му като общественоикономическа система. Тя е процес на излизане от локалното, местното; на създаване на нови връзки и комуникации с външния свят и превръщането му в свой свят; на преодоляване на националното, на разстоянията; на нарастване на обобществяването на труда, производството и културата, на размяната и на икономиката; на създаване и спазване на общи правила на търговия, на поведение и т.н. Социалното развитие винаги е силно противоречив процес. Разнообразието, породено от различни култури, традиции, особености на бита, географията, е и ще бъде един от най-важните източници на развитие на човешкия интелект.

Целите на технологичното прогнозиране могат да се обобщят като създаване на стратегическа основа за научната и технологичната политика на равнище държава или отделна фирма. При националните програми участието на различни организации и бизнеса създава предпоставки за изработване на общо стратегическо виждане за бъдещето на страната.

Равенството между мъжете и жените е основно право, обща ценност на ЕС и необходимо условие за постигане на целите на Съюза за растеж, заетост и социално сближаване. Въпреки че все още съществуват неравенства, през последните десетилетия ЕС бележи значителен напредък в постигането на равенство между половете. Това се дължи най-вече на законодателството за равно третиране, интегрирането на равенството между половете в политиките и специалните мерки за професионалното развитие на жените.