В България застрахователните компании заделят два вида резерви: общи и застрахователни, като първите се хормират по чл. 246 на Търговския закон (за АД) и чл. 36 от Закона за кооперациите (за ВЗК), докато втория вид са специфични и се заделят само от застрахователните компании в съответствие на Закона за застраховане. Собствените средства, с които трябва да разполага едно застрахователно дружество трябва да бъдат равни на границата на платежоспособност. Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност.

лизензирането представлява индивидуален административен акт с разрешителен характер и се издава от Комисията по финансов надзор, одобрява предмета на дейност и очертава предмета на правосубектност на застрахователното дружество. Втория елемент на фактическия състав има конституивен характер. Без този елемент не може да се завърши фактическия състав по учредяване на дружеството и да се премине към третия елемент. Чл. 33 от ЗЗ предвижда още едно вписване на лицензията (издаденото разрешение) в специален регистър към комисията- Това вписване няма конституивен характер.

Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително 

Застрахователният договор поражда продължително във времето ЗП, което се характеризира с разновременност във възникването на отделните права и задължения настраните. То може да премине през два стадия – преди и след настъпване на застрахователното събитие. Съдържанието на ЗП е предмет на изрична правна уредба (глава 27 от ТЗ).

Застрахователния агент е собствен специален пласментен орган на застрахователното дружество. Той не е щатен служител на дружеството, а обикновено работи на граждански договор, сключен между него и застрахователя. При сключване на застрахователни договори, той не се явява страна по договора между застрахователя и застрахованите, а само посредничи за сключването на застрахователния договор между клиента и дружеството. Според закона за застраховането той се определя като “помощник на застрахователното дружество”.

Под застрахователн риск се разбират две неща. На първо място това е опасността, срещу която се извършва застраховането, или по-точно – съществуващата възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено право. На второ място под застр. риск се разбира вероятността на настъпи застр. събитие. В зависимост от тази вероятност, от степента на риска, се определя размерът на дължимите премии.

Застрахователя прави публична покана и публично предложение. Поканата е каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.