Светогледът е многомерно явление. То се формира в различните области на човешкия живот, на практиката и културата, към духовното преобразяване. Причислено към светогледа се отнася философията. Светът е необходима съставна част от човешкото съзнание. Разнообразни знания, убеждения, мисли, чувства, стремежи, надежди съединявайки се в светогледа, представлява цялостно разбиране на света от страна на хората. Остава проблема, че живота на хората носи исторически характер. В реалния човешки живот света се формира в съзнанието на обикновените хора. Светът на всяка епоха живее и действа чрез множеството (отделните хора), то не е чисто сумарно, механично.

Оттук тръгва Паскаловата философия на човека, която отдавна е известна на човечеството. “Човек е само една тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика” Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но и кагато природата смазва човека, той пак надвишава онова, което го убива – вселената не съзнава силата си, но човек съзнава безсилието си. Достойнството на човека е не в овладяването на пространството, а в добре организираната му мисъл. “Величието на човека е в мисълта.”

Философът на науките Томас Кун дава съвременното значение на тази дума,когато я приема за обозначаване на набор от практики,които определят една научна дисциплина през определен период от време.Самият Кун стигнал до там,че започнал да предпочита термините екземпляр и нормална наука,които имат по-точно философско значение. 

Закономерностите се изразяват посредством числа. Числото не е откъснато от природата. Числото има двойствен характер. Питагор въвежда категорията филсофоия като космос. "Отношението между небесни тела и космоса изобщо" - теза: света е жив огранизъм и хармонично единство, подчинени на собствените си закономерности. В центъра на света стои огъня, около който стоят 9 тела - Марс, Венера, Земя, Слънце, Млечен път, Антилгон.

Моралът от своя страна представлява сбор от превила за регулиране действията на човек в обществото. Моралът се отличава със своя неписан характер. 

Основните идеи в развитието на античната философия заемат важно място в развитието на философската мисъл. Постиженията на древногръцките мислители представляват цяла епоха. Идеите са най-плодоносните. Античната философия е историческа реалност, очертаваща основните направления във философската мисъл. Тя е богат спектър от теории и идеи, засягащи богат спектър от познанието. Античната философска мисъл обхваща няколко периода. 

В исторически план не всички философски системи са успявали да "прихванат" познание и полезрение в твърде широката тема на човешката проблематика. Едни са обръщали внимание на свободата на човека, възвеличавали социалната природа на човека. Човека е носител на уникалност - способност да отразява както етноса (външно действие), така и субективна реалност (психика, разум) и творчески да ги преобразува. Според Видро човекът е висша ценност, единствен създател на високите постижения на земята, разумен център на Вселената.