Латинската дума “фикция” означава буквално измислица, нещо не съществуващото в реалния свят. Правната конструкция, наречена “юридическа фикция” (fictio juris), е известна още в римското право, а още по-точно и в древното вавилонско право. В римското право тази юридическа фигура придобива сравнително завършен вид. Днес юридическите фикции се разглеждат като квазиюридически факти, или мними, неистински, несъществуващи юридически факти.

   Макар че юридическият факт е предпоставката, която заедно с правната норма поражда определени права и задължения, има и случаи, когато самото субективно право/цялото правоотношение може да има качеството на юридически факт и от това субективно право да следват други правни последици.

Издаване на данъчно-облагателен акт, с който се характеризира размера на данъка. За да се породи имуществено отчетническа отговорност е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: -вреда на публично имущество; -противоправност на делението; -причинна връзка между тези двете; -наличие на вина. Във връзка със смесените състави важно значение има въпроса – Как промените в гражданското правоотношение се отразяват във ФП?

Юридическите факти са всевъзможни и най-разнообразни жизнени ситуации, с които правната норма свързва настъпването, изменението или прекратяването на правните отношения, то-ест възникването, изменението или прекратяването на някакви субективни права и юридически задължения.

   Най-общата класификация на правните субекти е на физически и юридически лица. В гражданското право юридическото лице е правна категория, чието съществуване е предизвикано от разрастването на гражданския оборот.

Международните организации действат като самостоятелни суебкти в международните отношения. Със създаването им се появява и нов метод за регулиране на отношенията между държавите, отличаващ се с поемането на известни ограничения, които държавите приемат, като създават и членуват в една международна институция.

Юридическият акт е най-общо понятие за официална форма на дейността на държавните органи и други субекти на правото. Правният акт е документ, в който е изразена властническата воля на държавния орган, а според някои автори официалната воля на всеки правен субект. Съществуват три основни разновидности на тези актове: нормативен, индивидуален и тълкувателен.