Правна норма - единично правило за обществено поведение на субектите на правото, установен от овластен от закона правен орган; спазването на това право може при необходимост да се осигури чрез държавна принуда.

  Наред с обикновената хипотеза на извършване на престъпление от самостоятелно действащ отделен субект практиката често ни изправя пред случаи на задружно участие на няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Това типично усложнение на престъпната дейност, свързано с повишената обществена опасност, поставя специфични обществени и правни проблеми.

   Когато законодателят обявява едно деяние за престъпление, той трябва да ги опише, да ги очертае, да им даде гласност в закона. Това става чрез типичните особености за деянието, неговите признаци, които дават съдържание на понятието за определен вид престъпления. Съществено за него е и отграничаването му от другите престъпления. Тази задача се нарича състав на престъплението. То е съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената част очертават отделните видове престъпления. Във връзка с това понятие трябва да бъдат очертани няколко положения:

Понятие за състава на престъплението: неговото отношение към общото понятие за престъплението. Видове състави и видове признаци на състава на престъплението. Съставомерност на деянието.  

Съгласно чл.17 от ЗАП производството по издаване на административен акт започва по инициатива на административният орган, по молба на гражданин или организация или по предложение на прокурора. Производството по издаване на финансов акт започва винаги служебно. Диспозитивното начало, за различните от ЗАП е изключено.

Според притежаваното имущество римските граждани имали представитество в сената. Негови членове били само глави на фамилии. Сената не е имал законодателно право. Той избирал магистратите, обявявал война и скючвал мир, давал и отнемал римско гражданство.

Разпореждания могат да са имуществени права, които могат да преминават по реда на наследственото правоприемство. Всеки от съпрузите може да завещае своята част от семейната имуществена общност в полза на другия съпруг или на трето лице.