Професионалната композиторска обработка на народната ни музика започва от първото десетилетие след Освобождението, от клавирните пиеси на Анастас Стоянов, хорови и инструментални обработки на Емануил Манолов, Ангел Букурещлиев, Добри Христов, към все по-задълбочената работа на композиторите от второ поколение, за да се стигне до върха – Филип Кутев от началото на 50-те години на нашето столетие.

Към числото на най – крупните художници на новото Възраждане принадлежи Ханс Холбайн Младши, съвременик на А. Диорер. Историята располага с много малко сведения за биографията на художника. Роден е през 1497 год. Аугсбург в семейството на живописеца Ханс Холбайн Старши, който е имал ателие.

Фонемата е звуков тип, който служи за различаване на материалния (външния) облик на думите и техните граматични форми и който съществува реално в речта под формата на звукове или звукови разновидности непритежаващи различителни функции по отношение един на друг. Звуковете, които се обединяват в една фонема като нейни учленителни и слухови разновидности се наричат варианти или алофони.  

Фонетична промяна противоположна на асимилацията (уподобяването). При дисимилацията два еднакви или близки звука се раздалечават в учленително и акустично отношение. Тя се дължи на стремежа да се улесни изговорът чрез отстраняване на еднообразните или твърде сходни учленителни движения, които понякога затрудняват говорещото лице.

Фонетиката е наука за звуковия стоеж, звуковата система на езика и за звуковите промени в думите.     

Транзакционния анализ Бърн установята, че когато наблюдаваш и слушаш хората, може да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви,сърцето да се разтупти и дишането да се учести.

През последните години прогресивно нараства интереса към проблемите на ранното чуждоезиково обучение. Показател за това е факта, че държавите на Европа създават политико-образователни предпоставки за неговото повсеместно въвеждане. Някой смятат, че не е възможно без опора на майчиния език да се изучава чужд. Но всеобщото мнение е, че чуждия език трябва да започне да се изучава още в ранна детска възраст и това се налага поради мултикултурното рзвитие, влизането на България в Европейския съюз и “отварянето” на вратите за международен обмен. Това е един от мотивите поради, които реших да пиша в тази област.