атонация: Публикуваният материал представлява кратък примерен откъс от по-обширна академична разработка по психология.
Примерен откъс от разработка по психология на тема: „Използването на различни групи копинг модели“
………………Копингът е процес, който се използва всеки ден. Той е осъзнат начин за справяне. Хората използват различен копинг стил, когато са под стрес или когато искат да се справят с трудна задача или ситуация. В процеса на справяне се включват два компонента – оценка на стресора или събитието и справяне с него (копинг стратегии). Оценката е акт на възприемане на даден стресор и анализиране на собствените си способности да се справи с него. Оценките могат да бъдат направени при три условия: когато човек е имал минал опит със стресогенен фактор, когато очаква някакъв стресор или когато е преживял подобна ситуация, т.е. има минал опит за овладяване или справяне със стресора. Защитните механизми и копинг-стратегиите представляват два различни типа адаптационни процеса[1]. Крамер отнася понятието защитни механизми към ментални операции, които възникват извън осъзнаването ни. Функцията им е да защитават индивида срещу преживяването на тревожност. Според дефиницията на DSM-IV (1994, стр.751) защитните механизми са „автоматични психологически процеси, които предпазват индивида от тревожността, и от осъзнаването на вътрешни или външни заплахи или стресори“. В психоаналитичната традиция те представляват конкретната проява на защитата първо срещу инстинктите и вътрешната възбуда, но и срещу „всяко изменение, застрашаващо целостта и устойчивостта на биопсихичния индивид“.[2] Един от най-често цитираните модели[3] определя справянето като: „Постоянно променящи се когнитивни и поведенчески усилия за справяне със специфичните външни и/или вътрешни изисквания и нужди, които се преценяват като поставящи на изпитание или надхвърлящи ресурсите на личността“. Предполага се, че копинг-стратегиите са определена форма на реакция в отговор на възприетата заплаха, съпоставена с вътрешната оценка на наличния потенциал за справяне. Двата основни типа реакции са копинг, насочен към проблема, предполагащ действия по решаването му или промяна на източника на стрес и емоционално-фокусиран копинг, целящ да намали или да овладее емоционалния дистрес, свързан със ситуацията. Въпреки че има и други значими модели на копинг – първичен/вторичен; приближаване-отдалечаване; направляващ-притъпяващ, повечето теоретици считат, че копинга може да включва процеси насочени към директно овладяване на стресора и/или към личността по отношение на стресора.
Различията между защити и копинг се основават на психичните процеси участващи в справянето с тревожността или стресора. Крамър въвежда пет критерия за разграничаването им, като първите два са от съществено значение – това са съзнавания или съответно несъзнаван характер на менталния процес участващ във функционирането и интенционалността (преднамерени/непреднамерени).
Когнитивен модел.Когато има процес на взаимодействие между личността и средата, при което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психологичното благополучие се задейства копинга.
Той се състой от три последователни процеса
1. Първична оценка – процесът на възприемане за човека.
2. Вторична оценка – процесът на осъзнаване на евентуалният отговор.
3. Копинг – процесът на изпълнение на този отговор.
Въпреки, че тези процеси най-лесно се описват в линеарна последователност, това не винаги е така. Осъзнаването, че един адаптивен процес в този момент е възможен, води до преоценка на опасността и дефинирането и като по-малко заплашителна. Също така, ако копингът е по-малко ефективен от очакванотo, има вероятност от преотценка на размера на опасността или дефинирането и в подходящия адаптивен отговор ( рационализация ). Тогава цялата последователност от процеси може да се преповтаря………………………………..
[1] Cramer, P. (1998) Coping and Defense Mechanisms: What’s the Difference? Journal of Personality 66:6, 919-946
[2] Лапланш Ж, Ж.-Б. Понталис, 2009 Речник на психоанализата
[3] Lazarus, R. S. & Folkman, S. (1984) Stress, appraisal and coping. New York: Springer. p. 141
виж раздел файлове в нашата група https://www.facebook.com/referatibg
